Интересни факти

1866 г. - Пристанище Русе е оживено само през пролетта и лятото, тъй като през късна есен и цялата зима корабоплаването се преустановява поради мъгли, студ, снеговалежи и заледявания.
След поражението на България в Междусъюзническата война тя трябва да се лиши от речния си флот. През Юли 1913 г. русенци масово се стичат на дунавския бряг. Командирите на корабите ги потапят, русенци гледат покрусено, а младежите, на които през есента предстои да постъпят като матроси плачат с глас. Русенското пристанище остава без нито един кораб.
През 1915 – 1916 година белгийските собственици на Захарната фабрика сключват договор с Пристанищното управление. Те издигат със собствени средства модерна кейова крайбрежна стена в района на предприятието. Тук за първи път в България се използват електрически портални кранове за претоварна дейност.
През 1926 г. корабът “Искър” – собственост на русенското пристанище - е първият български кораб, който преминава успешно изпитания и придобива международен клас първа категория. Това му дава право да преминава през канала Сулина.
В-к “Транспортен глас”, бр. 14, 1931 г.: “...от работниците, които се занимават с най-груб физически труд, са хамалите. Цял ден пренасяйки стоките на дунавския трафик, те са заприличали на средновековни роби. Всеки, който протестира е изгонван... До 1925 г. главният хамалбашия (старши докер) е вземал по един пай (част) от всяка докерска група, извън пая и половина от своята. Ако един хамалин получи 150 лв., то хамалбашията взема шест части по 150 лв, равняващи се на 900 лв., плюс 1.5%. Или всичко 1125 лв.”
"През 1934 г. установените порядки в пристанищата при организация на труда и заплащането са лишени от каквато и да е справедливост и елементарна човечност. Назначаването става при условие, че кандидатът ще заплати членски внос на властващата партия. Това се отнася главно за Радикалната партия, за Звено, БЗНС и др."
През 1933 – 34 г. разтоварването от вагон на шлеп в Русе се заплаща 20 – 30 лв. на тон, във варненското пристанище – 76 лв., а в бургаското – 85 лв. Средно седмично заплащане на преносвач в Русе е 20 – 25 лв., а в Бургас, където товарите намаляват, се пада по 10 – 15 лв. на човек, и то само при един работен ден през седмицата.
Условията за приемане в пристанището изискват кандидатите да бъдат млади, силни, едри и да пренасят на гръб 200-килограмов товар.
Земетресението на 04.03.1977 г. предизвиква непредвидени трудности. Кейовата стена на п-ще Русе-запад пропада с 80 до 150 см, налага се нагънатите жп релси да бъдат нарязани.
През 70-те години общопристанищния профкомитет освен традиционните звания “ударник”, “най-добър в професията”, “отличник”, “безавариец” и др., присъжда и звания: “най-добър профгрупорг”, “най-добра комисия”, “най-добър активист на профгрупата”, “най-добре работещ с актива профкомитет”.
До 1975 г. редовно се организират състезания по водни ски за купите на Пристанищното управление. По-късно те прерастват в републикански първенства. Служителите на комплекса участват в състезания и заемат първи места в спортове като: гребане, плуване, лека атлетика, футбол, волейбол, хандбал, тенис на маса, шахмат, бридж.

Ползвани са данни от „Прозорец към Европа” - Л.Цанев, Д.Вятовски, Варна 1988 г.