Ранна история

  1. 69 - 79 г. - По времето на римския император Веспасиан започва изграждането на пристанище като част от разположения на реката отбранителен кастел на Римската империя. Силно развитата пристанищна функция на крепостта дава и името на населеното място – Сексагинта Приста (букв. 60 кораба).
  2. 1603 г. - Русе става база на 50 фрегати, командвани от Шех Шами паша.
  3. Началото на ХІХ век - В Русе се заселват богати австрийски търговци, които допринасят за засилването на търговията между Австрия и Турция. Пристанището обработва също и английски, френски и белгийски товари, които конкурират австрийските.
  4. 1830 г. – във Виена се създава «Първо императорско кралско привилегировано параходно дружество», което открива представителство в Русе.
  5. 1865 г. – управителят на Дунавска област Мехмед Шафик, известен като Мидхад паша, създава първото в България Речно дунавско дружество «Идарие и Нахрие». То притежава 8 парахода и 15 шлепа. Австрийското параходство, което до този момент е било почти единственото обслужващо пътници и товари по целия Дунав, посреща с неприязън новосъздаденото дружество.
  6. 1864-1866 (7 ноември) – изгражда се жп линията Русе-Варна.
  7. 1865-1866 (7 ноември) – италиански майстори изграждат облицована подпорна стена, пред която да се закотвят понтоните.
  8. 1906 г. - Общата стойност на договора за развитие на пристанище Русе възлиза на 1 051 021 лева. Той включва строителство на кейове, наклонена разтоварителна площадка, крайбрежна стена с насипи за жп линия зад нея и шосе, които да свържат пристанището с жп линията Русе – Варна.
  9. До 1918 г. пристанищното управление и митницата представляват едно предприятие, като управителят на митницата ръководи и товаро-разтоварната дейност.
  10. През 1944 г. русенското пристанище разполага само с три крана. Използва се и парен кран, който се придвижва по релсов път. Механизацията е оскъдна. По това време вносът и износът са силно ограничени поради минирането на Дунав.
  11. През 1945 г. се премахва наемът, който докерските бригади заплащат на пристанищното управление за използване на крановете.
  12. През 1950 г. за първи път се въвежда в експлоатация тилова техника. Числеността на докерските бригади се реорганизира от 30 на 10 – 12 души.
  13. През 1955 г. се закупуват електрокари и така се слага началото на механизираното обработване на пътническите кораби.
  14. 1965 – 68 г. – пристанището разполага вече с 12 крана.
  15. 1965 г. – пристанищното управление вече включва Силистра, Тутракан, Русе, Свищов и Сомовит.
  16. На 15-ти Април 1968 г. се прави първата копка на пристанище Русе-изток.
  17. Официалното откриване на п-ще Русе-изток е през Март 1976 г.

Ползвани са данни от „Прозорец към Европа” - Л.Цанев, Д.Вятовски, Варна 1988 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме "бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата <a href="/politika-za-biskvitkite"> Политика за бисквитките</a>.